напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Домашен таван


Когато имам чисто бял таван,

по който пламъкът на газената лампа,

и лапите на слънчевите зайчета

люлеят сенки, светлини и думи –

преди съня и в миглите просънени –

защо ми е да си припомням твоя

таван, затиснал мислите с картини

по-мрачни от сатурновия Гоя –

и сънища със спечени градини,

които съживяваш помежду ни.

Защо да знам за черната завеса

от детството забулила ти взора,

когато имам слънчев тих прозорец

пред който пеят благи, светли хора –

за сипеи от здравец и салкъми,

за дъх на мляно в планината зърно.

С теб били сме различни калдъръми.

И няма как тавана да обърна.

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух