напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Миграция на щастието


Надали аз ще мога да ти пиша в небето с пунктири.

Ти ме дириш из полет, сред другите прелетни птици.

Но в крилете ми скършени вятър край угари свири.

Няма как да ме видиш в гнездо, а по-малко – по жиците.

Затова не оставай в студената песен на зимата.

Аз не съм онзи щъркел, със който премина пустините.

Виж, ятата те дърпат, за теб се откъсват по трима

млади вярващи щъркели – тръгвай, че как ще заминат?

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух