напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Мълчана вода


Свири чешмата.

Не пипай, те моля.

Слушам – Притурила се планината.

Нека водата се спуска на воля –

идат ми Янините девет братя.

И на двoянката виком ми вие

в късните нощи, на тънка струя.

Дe? Ще ги чуя ли вече ония

песни юнашки, що ща да чуя?

Има си хубост всяка несгода.

Бит ли е – нека да хлопа, да чука.

В този град ние сме дива природа,

нейната сетна утеха, сполука.

 

Свири чешмата –

не я поправяй.

Недей улавя сокола морен.

Ако водата мълчи като славей,

ние със тебе какво да говорим?

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух