напред назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]



Какво правят мъжете на лозето


Безобидно малка съм, когато една зимна сутрин баща ми ме взема от ръцете на майка ми, здраво навлечена: с шалчето, шапката и еднопръстните ръкавички. Курдисва ме току-зад резервоара на Балканчето, бръмва моторчето и потегляме.

– Отиваме на лозето. – казва татко. – Ще те водя на зарезан. Но като се върнем няма да казваш на никого какво си видяла.

Аз мълча, гледам напред, присвивам очи срещу снежинките.

Изкачваме баира и по пъртината, по пъртината – та до лятната кухня. А вътре – всички комшии от могилата, чичковци, дядовци. Препичат в жарта наденици, друсат кебап и наливат в чашите вино с ей такива синджири. Всеки си хвали синджирите в чашата, изпива ги, вдига дамаджана с друга шарка и пак налива. Спорят има ли дъга, няма ли дъга. Дават ми да си пийна от една чаша, в която няма дъга. После запяват... льох-льох лили льох, льох лили льох, за целувки и любов винаги готов.....червената ти връзка, мило Ленче бре, сърцето ми пръска... ох, аман-аман, на пътя на кръстопътяяя... На песента за черния влак от Бургас за София заспивам в дядовата шуба и по пътя от време-навреме някой се провиква «Блага работа!»

На другия ден жените ме питат:

– Е какво толкова правиха мъжете на лозето?

зарезан
мъже пият, мамо, и викат
блага работа

 


напред горе назад Обратно към: [Илиана Илиева][СЛОВОТО]

 

© Илиана Илиева. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух