Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Парче метал.

Медал.

Незнайна участ

и епилог на лъскав ритуал.

Навярно висш

сановник го е връчил.

На някого,

по чудо оцелял.

Но можем ли

да променим съдбата?

Безропотно лежат в гнезда от плюш

сребро, желязо,

мед и бронз – с позлата,

бездънна чаша,

незаяждащ ключ.

Мундирите – навеки разкопчани,

съблечени,

скатани до един.

В пробитите с игла отляво рани

искрят кристалчета

от нафталин.

Войните са различни – като хората.

Заспиват мъртвите един до друг.

А после има

думата историята,

за да постави надписи и тук.

За нивите е все едно навеки

безславен ли е гробът или не.

Последен избори

имаш ти, човеко,

къде да постоиш на колене.

Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!