Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

На П. К. Яворов

Разбити бяха всички чети

на жаждата

за свобода.

Войводите измряха с клетви

по македонските бърда.

Затвори любовта безшумно

обречените си очи

и трябваха съдбовни думи,

с които

да я премълчи.

Кой знае, може би отдавна

при него бе дошла нощта:

от времето

на ярка слава

и ненаситна самота.

Да счупим траурната котва

на този кратък епизод

между куршума на живота

и края на един живот!

Поетът може да е сляп,

низвергнат,

неразбран,

невинен.

Но никога – дотолкоз слаб,

че да не може

да загине.

Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!