Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Лалугерът се повъртя без цел,

подуши тук и там,

надникна в селото,

а сетне хвана  

                   с четири ръце

да рие дом

за свидната си челяд.

В хранилища с измазани стени

три месеца без сън ще тъпче зърно:

да има до дълбоки старини,

че ако утре

зимата се върне?

А оня, който сам ора и ся,

тори, плеви, копа и напоява,

дои добитък и въртя коса,

живееше във същата държава.

Голямо е полето – седем дни.

Голям е и денят – година храни.

Като мнозина, зяпнал отстрани,

не мога аз

лалугера да хвана.

А селянинът дебне – слух  е цял;

с тояга млати той, с вода го дави,

преструва се на куц и на умрял,

затиква дупки, псува Бог и дявол.

Но жътвата дойде, дойде харман,

затрака мелницата,

лъсна плугът,

че хлябът е от всичко по-голям –

последна грижа е сега лалугера!

А ние се прибрахме у дома

успокоени,

с къшей хляб в душата –

да се наслушаме на тишина.

До другата

камбана на житата.

Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!