Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

На Венелин Венев

Дори и да ти е дошло до гуша -

не можеш вече да напуснеш сцената.

Завесата се вдига и се спуска

и третият звънец

звъни навреме.

Животът бил комедия от грешки,

написана от анонимен старец;

развива се кълбото й лудешки,

но все по логиката

на характерите.

На себе си сама се киска залата,

когато главният

герой се спъне,

и себе си презира,

и се жали,

изкачва върхове,

пълзи по дъното.

Един от ножовете не е дървен,

един от пистолетите е пълен.

Но зрителят нехае кой е сбъркал:

той вижда куката,

и пак я гълта.

И щом напред с краката някой кротко

напусне парфюмираната зала,

това не е прищявка на перото;

това е също част от ритуала.

Не, аз не проповядвам фатализъм:

бори се за невидимия смисъл,

смъкни си кожата – все пак е риза,

търси стоманения нож на риска.

Какво че след трагичните етюди

тълпата ще мълчи

в посредствен шок?

Тя и до днеска, бедната,

се чуди

на незаконния ти монолог.

Обратно към: [Перо от огъня][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!