![]() ![]() Ария на провидениетоПрелистих всички подвизи, които стояха между мен и свободата. Но вие другаде ме запокитвахте – дано да се затрия по-нататък.
Аз разсъблякох жалката ви тайна. Защо ликувахте: Дотука беше!? Препъваше се моят поглед в края, победата в ушите ми бучеше.
Мъглите кретаха надолу – гривести табуни, за да пасат в зеленото ви бъдеще; там хвърлих всички знамена и думи. Но ми остана тази шепа мъдрост.
Дори да ме изгубите от поглед, не почвайте с прибързаните сметки. Че аз ще донеса перо от огъня – и ще се молите за тъмнина, когато светна.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|