Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Достигнах края – и нататък жега.

Мъртвило лъха

                    от пукнатините.

Ще се продъня в тях, ако протегне

ръка към мене бившият спасител.

Изпяха песента си многотомни вери,

но никоя не ни спаси,

защо да крием?

Пропи се Бог в небесната империя,

че остаря и той, а сме

безсмъртни ние.

Изчерпаха се всички втори начини

и жабунясаха последните им локви.

Край извора пресъхнал стърчи нащрек пазачът,

макар че сам е скрил ключето там в дълбокото.

На никого, разбира се, ключ днес не е потребен;

но се мотае той – уж търси, уж се тюхка.

А с пет уши дали ще забълбука дебне!

Но изворът е пукнал

на сушата в търбуха.

Безкраен е денят, бездънен – като гибел.

До изхода остава само нова ера.

Удобен за пророци ден,

за две-три риби,

за къшей хляба –

Исус ще се намери.

1979 г

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!