Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Не съм се промушвал хитро

                     между житейските факти,

не съм излизал от един стих,

за да се скрия в друг.

Не порицавам никой, който

се е спасявал с бягство;

ние имаме общ спасител

и бягаме в кръг.

Не е важно кой съм и за какво ме мислят,

а какъв не съм и къде не съм спрял.

Пиша така, сякаш никога не съм писал;

живея така, сякаш

още не съм живял.

Затова ме измъчва безсмъртие и

                     нямам корени,

затова продължавам нанякъде

без цел и път.

Мога да бъда самотен сред всички хора

и да бъда човечество

в една плът.

Не харесвам поети, които се хранят с поезия;

тя не е битие, а еманация на битие.

Моят живот в стиховете  

                      е моят маршалски жезъл.

Не за да го извадя – за да го скрия добре.

Ето така изглежда костеливият смисъл:

да търся намереното,

а изгубеното да губя пак.

Истината е една, но двойна е истината,

и там,

под второто дъно,

я диря чак.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!