Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

– Марче, дай по едно!

Историята се повтаря

с обръщане на хастара –

не като фарс.

Палачите черпят жертвите,

жертвите фиркат с палачите,

а на Марчето не й пука –

тя е родом от Маркс.

Щом всички сме гузни по рождение,

                              за цял живот,

                                                      доколко

са палачи – палачите и жертви – жертвите,

                             и жертви – палачите,

                             и палачите – жертви?

Даже Бог

се отказа жертвите да брои:

всеки път

по един набеден палач му се пада,

който бил жертва

от по-преди.

- Марче, дай по едно!

Животът се повтаря като евтина симбиоза.

Част от жертвите и палачите

                                      запретват ръкави,

другите сгазват лука и правят равнис.

Който има ръка, да си я сложи на сърцето -

темата е: „Саможертвата в мирно време“.

- Марче, дай по едно!

Но

в заведението ще метат – затворили бюфета.

И трезвите, и пияните –

макар да плащат до грош –

еднакво не вярват в сметката.

1990 г., СБП, писателското кафене

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!