Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Терсит

никога нищо не бе съчинявал:

стихотворение,

кораб,

пирамида,

статуя на жена.

Мразеше Агамемнон и цялата му компания

и им служеше злобно

на суша, море и война.

Бе заклет пацифист, но отплава за Троя.

Името му бе легион, макар и без власт.

Инак би ли го зърнал Омир след боя,

за да му даде думата

за цял час?

Терсит – неформалният лидер и говорител

на угнетения,

безимотния,

експлоатирания грък.

Той бе маса-войник, изнесъл на плещите си

богатствата на царете, а победите им във войните –

на своя лък.

Не е ли тогава Терсит творец на благата

и движеща сила в историческия процес?

Не е ли призван той,

класово-осъзнатият,

да изреже в съдбовния ден

олигархическия апендикс?

Омир – класическият слепец – не беше дорасъл

до класовия критерий,

до класовия подход.

Или само за да угоди на аристокрацията,

бе изкарал от първия комунист

идиот?

Какво от това, по дяволите и ангелите,

че се надсмя над Злобния, щом го остави жив?

Терсит надроби попарката си веднага.

Отдавна.

И е щастлив.

„Грабете награбеното!

Конфискувайте!

Кооперирайте!

Национализирайте!“

А днес слюнчи химическия молив

и спори

кое колко струва.

„Връщам ви нивите, но искам гаранция,

че няма да бъда ратай!

Връщам ви дюкяните,

къщите,

фабриките,

но ми оставете и моя пай!“

Терсит, царят на благинките, що ритнал трона...

Името му е легион.

И не е никакъв мит.

Бял кахър са кавгите

                        за родното място на Омир;

страхувам се, че България

е родината на Терсит.

1992 г.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!