Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Ето ме и не съм и съм увеличено жив

Виждам и чувам

без уши и очи

Докосвам душата си с тяло

чрез твоето тяло

Доближавам с отдалечаване

Отдалечавам с доближаване

Самозван алпинист без кислородна маска

Водолаз без акваланг

Лутам сред разбунения пейзаж

от устни и пръсти

ръце и гърди

пети и бедра

нокти и зъби

дъх и коси

Падам

с крясък от коленете ти в клисурата неутолима

Пропадам

в черния триъгълник

на косъм съм от смъртта

Припадам

пред оазиса

бедуин, пресякъл пустинята на страстта

Ти – троянска кобилка,  с която прониквам

                                                                с голи ръце в крепостта

Ти – кораб, който превземам на абордаж.

Аз – копиеметец, който се цели виком

в мишената между плът и душа.

Късам платната ти, чупя мачтите ти, сривам стените ти.

Грабя богатствата, паля палатите, тръшвам жените.

Писъкът, който се вие под мен, ме утешава.

В извора, който изпивам до дъно, вече се давя.

Само душа и Бермудски триъгълник насред плътта ти.

Хвърлил съм котва дълбоко и плувам без милост нататък.

И те пресичам със гребане

и те държа като сламка

в грохота на нощта .

Дъно не стигнах и връх не качих

все няма и няма

Душата е в повече от плътта.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!