Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

І

Животът непрекъснато ни унижава Точка

Всеки ден

                    набитият дребен ефрейтор –

                                                     без чин и нашивка –

прибира твоята такса живот, а ти –

мъдър, плешив, затлъстял

генерал от Армията на спасените,

клъвваш от шепата му дневната си дажба

ечемик.

Разбра ли, генералисимусче на конформистите:

разликата между литературния ти герой и тебе

е цяла истина, изречена

                             с половин лъжа.

                                        ІІ

Който вади стих, от нож умира Точка

Не стоят така нещата с искрените стихове,

със заканите в стихове,

със стихотворните закачки,

чийто певец си наляга метафорите

                                                        от зърно до зърно.

                                      ІІІ

Зная, че бунтарят дреме в теб,

но защо, срещу кого, срещу защо

да се надига днес?

Няма го удобното и сладко робство.

Трябва да се справиш с личната си свобода

и да си намериш друго оправдание.

Защото и утре е нощ.

Не забравяй пръв да поздравиш ефрейтора.

После напиши, че всичко е игра на думи

в рамките на здравословния компромис –

и ще можеш да преглътнеш леко точката.

                                                    ІV

Аман!

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!