Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Трябваше да надживея всички думи и дела

и да стигна до последните –

                             военновременни – резерви:

там, където гледката е шумна като евтина

кола,

а слухът е зорък

като прав мерник.

Всичко е обърнато с крила надолу:

кукувичето яйце се пука в родното гнездо,

амазонките са женомразки,

мътят голи,

камъкът тежи от място

                         на место.

Времето от края на кръга наднича,

а пространството не стига чак дотук:

мога, значи, да вървя без път и да наричам.

Нужен е един-единствен гърлен звук.

Ето как се връщам, без да съм си тръгвал,

козината ми настръхва,

не усещам залък глад,

в  гърлото ми „У“ напира

                                  под прав ъгъл –

да извие към звездите

овчия ми врат.

                                                      1995 г

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!