Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Един животец време е много за една смърт.

Кой може да изброи

                          евтините ни смърти?

С толкова мъртъвци

общувам, че понякога

спирам, оглеждам се, ослушвам се

                    и преминавам прелеза на ада.

И всеки път попадам под колелата

и се събуждам по-жив от преди –

с повече загуби, отколкото

                                                  мога да понеса,

и с цели победи, които ме превъзхождат.

Пътниците си отдъхват, кръстят се, пъшкат:

„Брей!“

Аз махвам на влака и влизам в нощта

                                            като тунел.

Там ме очакват звездите и техните производни –

                        мъртвите светове, -

дето кислородът е на косъм от дишането,

а еволюцията – безработна

като професионален революционер.

Какво ме възпира да занеса в дисагите си масло

и да й го налея в огъня?

Страхът, че мога да се родя българин,

който с една ръка беси апостоли,

а с друга им търси гроба.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!