Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Отде да започнем, щом възелът не е гордиев,

                                            но е горд?

Въжарите с история

                        си мият ръцете

и тя замирисва

на партизански сапун от най-скъпите.

Последният меч

ръждясва в музея

                        на революционния плач

под инвентарен номер

1989.

И ние теглим, както

                        българин не е теглил,

въжарите ту се сърдят, ту викат:

„Ай-ру-у-у-у-у-уп!“

Възелът се затяга, заплита, връзва

и ако цъфне –

                      ще се намерим в небрани рози.

С тях на първи май

                              реверите си ще закичим,

но първо трябва да ни развържат ръцете .

До китките.

                                          Април 1996 г

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!