Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Нищо тук не може да е другояче.

Всичко винаги се връща в изходната точка –

и това е всъщност

изходът, дето се оплакваме,

                                    че липсва.

Затова на място тегля своята каруца –

Ланселот Балкански, рицарят без герб и знаме,

без щит и меч, без

Дама на сърцето.

Аз съм своя грохнал кон,

втората ми риза ми е ризница,

първата – юнашката ми кожа,

връз която с копие изсякох:

ИЗХОД

Тегля тук, на място, тегля мъжки,

                                                             пъшкам,

както българин не е пъшкал,

по гърба ми се тътрузиха мнозина

                                  и откриха изхода,

и толкова се смяха,

че ме заразиха с болния си смях.

Оттогава тегля с глупава усмивка на челото

като рикша, който дъвче риглис спеърминт,

                                 наместо бетел,  

рикша, който

                         не приема никакви бакшиши.

Рицарят на рикшите съм аз,

който тегли изхода,

за да препречи входа.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!