Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Като имам право на живот,

                         животът не е длъжен

да ми бъде майка,

мащеха

и вуйчо.

Вече съм голям, за да се цупя на съдбата,

да се чудя, да се мая и да хвърлям жребий.

Стадото, което в мен пасе,

                      ме учи

как да оцелявам между вълци.

Дал съм думата на правилата.

Изключения не прося:

за покрив,

покровител

и покров.

Мога да измисля свой сигнал,

който да се чува чак до края.

Мога да намеря своя ключ,

с който чак до дъно да отворя.

Мога да живея свой живот.

Затова не дрънкам за правата,

                                    за които

днес дрънчат на воля.

Мразя онова, което зная.

Значи пак оставам оптимист:

истината я обичам гола.

Обратно към: [Черна кутия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!