![]() ![]() ОдаМалкият човек не става по-виновен и невинен с голямото си оправдание, но векува дълго. Виждам път на мравката от страх как прави. Вярващ е, защото знае за какво да лъже и когато му изпадне Повод, дърпа до откат и не прощава. (Не е Господ!)
Малкият човек по нервите ми свири с допотопния си лък – и монотонно каканиже; речитативът му е писан ръчно с линейните писма от о-в Крит “а” и “б” (че който каже “а”...)
Малкият човек – една голяма Права, която прекосява лабиринта без съмнения и угризения (макар че е гризач и има топла дупка) толкова праволинейно и с безчет заобиколки, че от нишката жена му може да ви изпреде по мярка усмирителна заблуда.
Малкият човек е верен на Ръката, докато го храни. Аз не съм го хранил, но подхранвах яростната му утеха срещу всичко, дето го издава, че е малък, че от малък си мечтае да обръща сам Големите каруци.
На малкия човек само сянката му не е малка. Виждам го и с вързани ръце – подлага крак, а със свободната ръка гласува и в гората от ръце потъва, и в гората от ръце потъваш, и в гората от ръце потъвам, и докато го преследвам, се смалявам, сянката ми натежава, мил ми е животът.
Щом го спипам, кой от двама ни ще ви се стори по-голям?
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|