Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

На Гергана

Идват високите технологии,

но ти

не ставаш по-ниска.

Кой иска всичко да мога?

Още да чувствам

аз искам.

Вода от девет планети

да ми докарат,

ще кажа:

“Извора търся, момчета!“

Стига ми тая жажда.

Още струи чешмата,

върбите сенки разстилат,

в стамбулските палати

нощем не спи везирът,

Николовата цафара

дълбоката нощ настройва..

Дано те отминат варварите —

старите, още новите.

Става светът все по-сложен.

Но ти

не ставаш по-боса.

Кой иска всичко да можеш?

Ти в извора

стъпваш просто.

Сред всички праведни вери

ти си оставаш най-свята.

Утре ще те намеря

по стъпките

във водата.

Слънцето да пропадне,

земята да се обърне —

дойда ли при теб жаден

няма, знам, да ме върнеш.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!