![]() ![]() Сребърна сватбаНа съпругата ми Донка
Чудеха ми се разни всезнайковци: Бе как го излъга това момиче?! Ами да можеха да омайват! Или поне да обичат...
Видях те през оная сляпа неделя на площада с пролетното въстание. Крилете ти бяха толкова бели въпреки цялото разстояние.
Оттогава до днес ни върти животът и крилете ти станаха на ръце; но в тях още гнезди доброто, а нощем блесва бяло перце.
Пу, да не ни е уроки, но ето: да ни надвият не съумяха ни бита, ни битието, ни победите, ни загубите.
Не спорим кой повече бил обичал и не търсим дълбоки прошки. Знаем: който ни е дал всичко, може да ни даде и още.
10 ноември 2004 г.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|