![]() ![]() ДневникНа 24 май пламна Старият град от късната ни любовна лудост. Всеки дойде с азбуката на своя ад. И Вселената се видя в чудо.
Минаха няколко века в любов и страст. Дадохме всичко, а взехме повече. Ти коя беше и кой бях аз? Станахме едно цяло. Хоп и готово!
На 6 септември чухме първия гръм България празнуваше Съединението. Но това не беше салютът отвън, а тежката стъпка на раздвоението.
Минаха няколко века в любов и гняв, ревност, съпротива и равноправие: ти беше права и аз бях прав. Затова и Любовта ни изостави.
На 13 октомври разменихме последни писма пак някакво естествено съвпадение. И всеки пое пътя си за дома. От двете страни на Вселената.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|