Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

На Любов

Обречена бе нашата любов,

обаче трябваше да ни споходи;

не може всеки ден

да бъдеш бог —

голямата любов е дар от Бога.

Не зная хубаво ли е това,

че всеки път

животът побеждава.

Обрастват пътищата ни с трева,

ако по тях с години не минаваме.

Изглежда ребусът неразрешим

и отговорът му не знае никой.

Не е възможно

хем да си щастлив,

хем да останеш

мислеща тръстика.

Да, продължава пустият живот.

Но нови пътища ще има само

когато тръгнем;

ние сме на ход.

И нека връщане назад да няма.

В това, че всяко зло е за добро,

дано намерим някаква утеха:

не е било Голямата любов,

щом обстоятелства

ни я отнеха.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!