![]() ![]() МайсторАз сам построих къщата на любовта всичките й етажи, стаи и тайни входове. Видях от покрива й цялата суета, чух от мазето й воплите на природата.
Нямаше скрито-покрито за мен. Бях господарят, който мие прозорците, за да се вижда като бял ден, че любовта е над всичко няма нагоре.
Цепех дърва за камината, носех вода, слагах на масата цялото си имане; то пулсираше като далечна звезда, но можеше с просто око да се хване.
Нямаше ни един излишен предмет и нищо не липсваше като в църква. Даже часовникът бе наред да не забравям, че всичко свършва.
Защото от къщата на любовта единият пръв си тръгва; и може да няма и навън свобода, но който остане, става заложник.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|