Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Любовта вечно

ни сварва неподготвени

и винаги е добре дошла;

внезапно сред битовизмите

на живота

изсвистяват пъстрите й крила.

Всички остри ръбове се заоблят,

целият долен свят става

по-свят.

Сетивата ни попиват само един образ,

за да бъде скъп и богат.

И то — въпреки че няма вечност,

че има край,

чакащ цялата власт;

той ни изглежда толкова по-далечен,

колкото

е по-близо до нас.

Любовта няма никакви измерения

и ние се изгубваме като в приказка.

Когато е тук,

пишем хубави стихотворения,

когато я няма,

пишем велики.

И през цялото време правим по-кратък

пътя, по който

ще си замине тя.

А ние застиваме:

живи статуи на тъгата,

сътворени

от крилата на любовта.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!