Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Търкаля реката на времето дните

и по традиция

ги оглажда.

Вземам камъчетата от брега

и се питам:

къде са следите от цялата жажда;

мога ли да подредя целия пъзел;

дали отговорът ще бъде верен;

има ли време,

след като бързам

пак да обърквам конци и нерви?

Не станах циник,

за светец ми е късно,

планове не кроя,

но храня надежди.

Затова обратно камъчетата пускам —

нека времето си ги подрежда.

Има любов, която се мисли голяма;

но аз си знам, че всички са скъпи.

Още съм на брега и е много рано

право да съдя,

накриво стъпил.

Свалям шапка на незабравата,

която ме буди денем и нощем.

Знам, лекува времето.

Но само здравите.

А болните

поболява още.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!