Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Живях на седмото небе

и затова сега сивее

с невзрачни къси редове

печалната ми одисея.

Защо избягах от война,

подобно дезертьор —

от фронта,

що след години на вина

се кичи с антикварен орден?

В небесното ателие

от глината на Дядо Господ

бита превръщах в битие

с едно единствено докосване.

Там ти ще влизаш всеки ден,

спасена и незабравима,

недосегаема за тлен

в започващата вечна зима.

А аз по долната земя

с изкаляните си обувки

ще се прибирам у дома

на себе си да се преструвам.

Знам, няма кой или какво

да ме задържа като котва...

Но трябва друго мъжество,

за да си победиш живота.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!