напред назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Лебедова есен


Ще те запомня

с всичките си чувства

и с целите си будни сетива.

Какво е незабравата?

Изкуство,

което брани своите права.

 

Рефрени, багри, образи и форми,

чието време вече не върви,

нахлуват във двореца на октомври,

където аз съм вечен часови.

 

Прелиствам кехлибарената зала

на нашия щастливо-кратък свят,

залъгвайки се бодро,

че раздялата

ще ме направи още по-богат.

 

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,

прочел последната глава докрай,

дали внезапно няма да се върнеш

и времето да тръгне пак от май.

 

И аз се лутам тук,

и губя дирята,

и чувам своя собствен апостроф:

какво, че от любов

не се умира,

щом можеш

да живееш без любов?

 


напред горе назад Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух