Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Минорните акорди на октомври

се възвисяват в есенния храм.

Не ни остава много —

просто спомен.

От него никой не е по-голям.

Защото само с плът не се живее.

И с пет опитомени сетива,

които днеска могат да ни слеят,

ала да ни разлъчат след това.

Във паметта на улици и църкви,

на лодки, влакове и брегове

следите ни по малко ще замръкват

под други стъпки, чувства, гласове.

Но вътре в тайниците на душата,

където не проникват глъч и тлен,

се крие най-голямото богатство

и то ще свети ярко нощ и ден.

Аз няма да запаля храм за слава.

Аз няма да запаля свещ дори.

Което е угаснало —

остава.

И няма никога да изгори.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!