Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Когато си отиде любовта,

животът се превръща

в скучна роля.

Марионетката —

дори и тя —

играе по-добре под чужда воля.

Върхът сега е толкова дълбок,

че вече няма помен от звездите,

а астрономът,

който беше бог,

скри телескопа си

и стана скитник.

Светът наметна своя стар декор

и въпреки химическото чистене

петната си личат от птичи взор;

но кой да види,

след като е близко?

Изключени от главното табло,

гирляндите увисват като мрежа,

в която блъска счупено крило

изгубената някъде надежда.

А астрономът се приспособи —

в земята гледа,

сякаш му се свиди

едно препъване.

И може би

ще го познаеш, ако той те види.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!