Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Беше любов!

Три месеца...

След нея

не съм отронен

тон от висша поезия,

стих от вечна симфония.

Бях едновременно долу

и горе —

и нямах точка.

Днес съм на мост.

Какво ли

ще стане,

ако не скоча?

Колко човешка слабост

е да се върнеш в живота —

не по-голям от хляба

и сговорчив пред злото!

Ала е здрава стомната,

щом разликата остава:

ти винаги ще ме помниш,

аз няма да те забравя.

Може да не повярваш,

но прекроих сюжета:

щом нищо не се повтаря,

трябва ще се потрети.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!