Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Прекосяваме пустинята на живота

да търсим

обетованата любов,

разлиствайки миражи

и хоризонти.

Но дали миражът

е хоризонт?

Носим огромен

запас от жажда

и мечта за оазис с жива вода.

Мъдро е да знаеш

кое е важно.

И глупаво –

да вярваш сляпо на мъдростта.

Щом чакаме всичко да ни случва,

ще изпуснем точния миг и шанс.

И няма никога да научим,

че любовта

е минала покрай нас.

Това, че можем

извора да намерим,

не значи,

че ни трябват само крака.

Жадният не търси Цариград с поверия:

той копае кладенеца

на ръка.

Ако пустинята е у нас,

спасение

не може да ни предложи даже и Бог.

В любовта не съществуват

две положения:

или има,

или няма любов.

12 декември 2004 г

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!