Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

На Донка

Винаги можем да хванем

последен влак,

последна нота,

последно чувство,

преди да падне дълбокият мрак,

преди да потънем

в голямата пустош.

Нека злословят,

че няма любов,

нека разправят,

че няма надежда,

нека с цинизма

на дърт философ

самодоволните се споглеждат.

Даже научни теории знам –

имали някои време за губене!

Мене обаче

ме няма там,

както, впрочем,

и другите влюбени.

Сред всички премъдрости

само една

за любовта се отнася, безспорно:

тя е, че всичко си има цена

и че накрая

се плаща и с горницата.

Може би някой

ще скокне изнервен:

“Че кой пък е тоя,

дето пресмята?”

А любовта се самоизмерва:

тя е калемът,

тя е цената.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!