Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Да си добър тогава,

когато ти е добре,

не е ни мъжество,

ни милосърдие.

Често сравняват живота с море:

ти живо вълнение ли си,

или мъртво?

Казват, че имало благородна лъжа.

Вероятно и благороден грях има.

Защо се учудваш,

че сърцето ти издържа:

дали през истинско горнило си минал?

Дърветата горят и изгарят,

ако са две.

Което остане самО, тлее сАмо.

Всеки е просто свят

сред другите светове –

на една любов отстояние.

Вече чувствам с цялото си същество

как времето миг по миг се процежда.

И ми трябва още едно сетиво,

за да открия и стрък надежда.

Защото не мога да съм онова момче,

чийто чувства бяха от него по-умни.

Знам: където е текло, пак ще тече.

Но където е догоряло,

няма да лумне.

И не е възможно да победим любовта

за нейно добро и в нейно име.

Само животът храбро посреща смъртта;

защото си знае, че пак ще го има.

Днес аз не изпитвам ни студ,

ни плам

и нямам нужда да си светя със спомени.

Стигнах до горе.

И виждам от там:

любовта е победата.

Любовта е разгромът.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!