Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Живея, сякаш те няма.

Правя се,

че не помня.

Колко жалка

самоизмама,

каква тъжна ирония.

Може би искам просто

болката да забравя,

като слушам Висоцки

и чета Окуджава?

В шумната залисия

от суета

и театро

до душа

да се скрия -

ще ме стигне стрелата.

Ще ме улучи дума,

ще ме срази усмивка,

ще ме превърже струна,

ще ме настрои грифът.

Вярвам,

че има вяра.

Чух, че стават вълшебства.

Знам, че няма лекарство.

Помня, че е у тебе.

Обратно към: [Любовна лирика][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!