Обратно към: [Цветоглед][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Станахме малък народ

в малка държава;

народ, който

с история е препил.

Накъдето погледнеш — руини от слава,

сред които ни чака

цар Самуил.

И без граници

пак сме ограничени.

Стража вътре в нас някой е ослепил

и ще ни грабне летоброенето,

докато възпяваме

цар Самуил.

Не знам — един народ ли сме,

или повече.

От кой народ съм аз?

А вие?

А те?

Дали от тоя, що блудства със Словото,

или от оня, дето не Го чете?

Боли, а не знаем отде ни иде.

Боли, а не помним кой ни е бил.

И в механите чаши надигаме,

когато умира

цар Самуил.

Вкопчен в живота,

разпнат от грижи,

герой и автор на водевил —

вече не мисля,

не чувам,

не виждам.

Живуркам на улица

„Цар Самуил“.

          22 май 2004 г.

          Благоевград

Обратно към: [Цветоглед][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!