напред назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Везните на Марта


Зетят на Марта най-сетне получи дългоочакваното назначение. Не след дълго трябваше да го последва в далечната чужда страна и сестра й Искра заедно с немирното им тригодишно синче. Двете седяха на чашка бързо кафе в симпатичното бистро до блока на Искра; тя все поглеждаше златното си часовниче, тъй като бе оставила малкия сам вкъщи – колкото да предаде на Марта поредната порция хороскопи.

– Ами като заминеш? – възкликна Марта.

– Не мислиш ли, че ти.... Искра дори не успя да довърши.

– Защо пък не? – Големите зелени очи на Марта блеснаха остро.

Тя щеше да има нужда от тези пари. Мъжът й – пропил се художник и неизлечим лентяй – не изкарваше пукната пара, все кроеше планове и дори собственото му дете от първия брак не криеше разочарованието си.

Разбраха се Искра да подготви серия хороскопи за няколко седмици напред. Оттам насетне Марта трябваше да следва два-три основни принципа, които сестра й щедро й довери, и собствената си интуиция. Естествено, в редакцията не биваше да научават за подмяната. Това нямаше да е трудно: и без това повечето пъти Марта носеше текстовете и вземаше хонорарите на сестра си; нали Искра почти не излизаше заради малкия.

– Сестра ти става все по-добра – започнаха да сипят хвалби колегите на Марта. – Всичко познава!

– Бе как тъй поне веднъж не направи една вярна прогноза? – шеговито се възмущаваха други.

Всъщност никой не приемаше толкова на сериозно тези писаници, при все че тайно ги прочитаха. Всеки бе убеден, че ако някоя прогноза се сбъдне, това си е чиста случайност, докато разминаването е в реда на нещата, та нали това са бабини деветини. Марта можеше да бъде напълно спокойна. Пък и добре знаеше, че в други вестници хороскопите ги пишеха (не съставяха, а пишеха!) и дежурните редактори... В сравнение с тях тя подхождаше направо професионално.

От друга страна, все повече се нуждаеше от пари. Децата напоследък бяха сполетени от какви ли не болести, лекарствата поскъпваха, лекарите – въпреки публичните изявления на съсловните лидери – не се свеняха да вземат рушвети.

Не след дълго Марта постигна завидна рутина. Тя изнамери елегантен способ: избираше сред близките и познатите си характерни прототипи и съобразяваше прогнозите си с тях. Със своята зодия – Везни – нямаше никакви проблеми. Понякога даже се опитваше да влияе върху поведението и постъпките на своите опитни животинки, макар че най-малко тя вярваше на подобни глупости. Но кой знае?

Продължаваше както и преди да изслушва любезно всекидневните излияния на развълнувани читателки, впечатлени от попаденията на Искра. Те настояваха за лична среща с нея.

– Скъпа госпожо – с убедителен и благ глас подхващаше Марта. – Нашата сътрудничка държи много на анонимността си. Тя не изготвя лични хороскопи и ни е предупредила да не съобщаваме по никакъв повод и на никого нейните координати!

Марта почти не се безпокоеше, че могат да я разкрият. Нали Искра щеше да си дойде през някоя ваканция! Тогава щеше да се вестне в редакцията, ще получи – поне формално – няколко хонорара, всички щяха да я видят. Даже – стига да поискаше, разбира се – Марта би й отстъпила тя да съставя хороскопите по време на престоя си тук. Двете се обичаха сестрински.

Искра често й пишеше и все загатваше, че при тия вечни правителствени кризи из чиновническите среди се завъртат кадрови рокади и никой не помисля даже да излиза в отпуска. Накрая тя – дежурно, както се струваше на Марта – се интересуваше как вървят хороскопите.

Може би по сантиментални подбуди, но напоследък Марта често започна да се отбива в бистрото. Там, както става в кварталните заведения, вечно киснеше една и съща скучаеща тайфа Искрини съкварталци, които Марта познаваше по физиономия от по-преди. Освен от дребното си, изпъстрено с клюки, одумки и скучни случки ежедневие, те живо се интересуваха от вестникарските хороскопи. Какво ли пък толкова очакваха да им се случи, Господи!?

Все пак техните смехотворни коментари й бяха полезни. Зареждаха я с нови идеи и свежа енергия. Те бяха убедени, че всеки вестникарски ред е достоверен, съобразяваха се с прогнозите и отдаваха твърде честите несъответствия на свои лични пропуски и простъпки.

Марта деликатно се осведоми за зодиите им и понякога ги нагласяваше според техните планове и нужди, които впрочем бяха съвсем семпли и скучновати. Друг път, ядосана от някога или нещо, си отмъщаваше. Успя да осуети пътуването на стиснатия Козирог, който все се кумеше кога да си полее доматите на село; разколеба хубавката, но простовата Лъвица да отиде на среща с някакъв тип на средна възраст, който я задирял; отказа тъпичкият надут Овен да си купи нов цветен телевизор, тъй като и без това го беше страх да не го преметнат арабите в Илиянци.

Следващата седмица синоптиците прогнозираха небивали дъждове из цялата страна и Козирога пак не замина. Времето обаче се задържа слънчево и тихо и той се закле да иде да ги полее другата събота:

– Пък к`вото ще да става! – смело заяви той.

Марта незабавно му спретна благоприятна прогноза за уикенда, защото освен насмешка, той будеше у нея и някакво съжаление. Тя откриваше у него безсмъртните за инфантилната българска душевност прастари фолклорно-митологични суеверни наслоявания, които толкова естествено бяха преминали в сляпо доверие в хороскопи, врачки, екстрасенси, политици...

В понеделник, когато научи за нелепата катастрофа, Марта тихо си поплака вкъщи, а ръцете й трепереха цяла вечер. Децата си легнаха, натъпкани с поредните дози хапчета и прахове. Мъжът й сигурно пак се беше запил и щеше да се довлече призори, пиян като металург.

Не това я притесняваше обаче. Тя седна със сухи очи зад компютъра и трескаво затрака по клавишите. Пишеше хороскопи за още няколко вестника.

 

1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух