напред назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Едно на нула


И тази вечер Кънчо се приготви по-отрано за представлението. Със садистично усърдие той направи любимата си салата от меки домати (бяха най-евтини на пазара), удави я обилно с миризливо соево гръцко олио и я погреба с цяла китка прежълтял магданоз. Наливна гроздова четвърта ръка и лимонов степ с изстудена чешмяна водица си оставаха най-достъпните за вкуса му питиета. За сметка на това можеше царствено да се изтегне в изкормения трийсетгодишен фотьойл и да впери поглед в стария „Кристал“.

Ето го, това е той, суперменът Кънчо, той прегръща сексапилната русокоса красавица на безлюдния плаж под лъчите на тропическото слънце; нему принадлежи налятата й гръд, леко загатната под прозрачната туника от режисьора садист. Кънчо е зализаният бизнесмен, който с два пръста върху волана вози ослепителния фотомодел по пътя към оня непостижим свят; Кънчова е изпоцапаната с кръв, яйца и кетчуп риза след знаменития тупаник в китайския ресторант и нея ще изпере с вълшебния прах преданата му съпруга; Кънчо е търсачът на силни усещания, който се бори с бързеите на буйната южноамериканска река и, скочил от водопада в кипящия въртоп сред кръвожадните пирани, с небрежен жест изтръсква гарвановочерните си коси...

Някой отчаяно звънеше на входната врата, но домакинът не си беше вкъщи. От часове той се излежаваше мързеливо на брега на синята лагуна сред полуголи туземки с орхидееви цветове в косите; други нежни създания се гмуркаха в плитките води, за да откъснат за стария сладострастник плодовете на баунти и сникърс.

Кънчо имаше под ръка цяла пирамида кокосови орехи, прясно разрязани и грамадни като гюлета; ако поискаше, начаса би могъл да разкваси пламналото си гърло, но не го правеше. Кънчо е свикнал да се лишава и да отдалечава мига на удоволствието, за да може да го изпита по-пълноценно, особено когато окончателно му се изплъзнеше. Той е разбрал, че желанието е по-велико от целта, а стремлението – дваж по-важно удовлетворяването му...

Отвън, изчерпали мирните средства, вече разбиваха вратата. Сред тълпата от полицаи и любопитни съседи се открояваше с пискливия си глас клюкарката на входа Иренче П., която обитаваше с подострени сетива съседния апартамент. Тъй като тя първа бе сигнализирала на полицията, позволиха й да влезе заедно с представителите на закона.

– Та той е съвършено умрял – заяви авторитетно топчестият квартален, по прякор Гушата, след като опипа професионално Кънчовата китка. – Най-малко от две денонощия, честен кръст!

Иренче П. остро проплака:

– Но аз ги видях с очите си! Виеха голи хора и вдигаха шум до Бога! – Тя се прекръсти. – Погледнете само!

И тя посочи с възкъсата си дебела ръчица следите от оргията: шишета „Джони уокър“ и „Грантс“, осеян като морско дъно с фасове и черупки от фъстъци под, пакети „Малборо“ и „Кемъл“. На балкона се търкаляха бутилки от „Кола“ и „Спрайт“, обелки от банани и кокосови орехи с още свежа сърцевина.

– Кога е изядено всичко това? – недоумяваше Иренче П. – А има само един прибор!

Тя посегна да намали звука на телевизора, но инспекторът я спря с мъжествен жест.

– Не! Ще изтриете отпечатъците!

– Обърнете внимание на позата, в която го е застигнала смъртта – рече млад стажант с атлетическо телосложение, който учеше по съвременни учебници. И настина, Кънчо бе полуизлегнат върху плота на масичката; дясната ръка силно протегната напред, пръстите спрели на милиметри от бутилката, в която грееха останки от течност с кехлибарен цвят. – Ако е изкъркал сам цялата бутилка, има вероятност да е получил алкохолно отравяне. Малко ли такива случаи имаме напоследък...

– Незабавно трябва да се обискира пазарчето отсреща! – изсъска внезапно Иренче П. – Търговците до един са спекуланти! Всичката им стока е менте!

– Не – отсече с глас, нетърпящ възражение, комисарят и Иренче П. виновно се сви, преди да разбере, че думите му не се отнасят до нея.

Следователят бе изслушал с досада тирадата на стажанта, както многогодишният учител слуша обясненията на слаб ученик с надеждата да чуе някой път и правилен отговор. – Нищо подобно! До последния миг от живота си той се е мъчел да достигне копчето на телевизора, за да го изключи; не е искал да нарушава повече покоя на съседите си! Каква благородна смърт! Отведете госпожата! – заповяда той на двама униформени. – А ти иди да запишеш пълните й показания, след като се успокои. И не прави прибързани изводи, защото те често подвеждат следствието и го натикват в задънена улица. Малко ли такива случаи имаме напоследък? – натърти той и тръгна към балкона.

Полицаите вече бяха подхванали Иренче П. под ячките подмишници и с грижовна грубост я изтласкаха в антрето. Стажантът ги последва изчервен и с насълзени очи. Останалите от екипа се заеха да снемат отпечатъци и да фотографират положението. Главният следовател ловко лапна една дъвка „Стиморол“ и излезе на балкона, откъдето, докато Кънчо бе жив, се откриваше чудесна панорамна гледка към отсрещния бряг на лагуната.

 

 

1996 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух