Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

То е едно рутинно разчистване

в навечерието на юбилея.

Няма да ни доближи до истината.

Няма да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого, нищо:

порти, дувари, кладенци, калдъръм...

Какво остава за няколко вишни;

те и наяве си бяха сън!

Разликата между къщата и музея

е в отстоянието до мита.

Стопанинът си е тръгнал от нея –

да има място и за света.

Дните и нощите стават предишни,

щом се премине през тоя праг.

Тогава живият е излишен

и само мъртвият не е враг.

Той трябва и може да бъде предан,

трябва и може да устои

и без да знае дали го следват,

първо моста да построи.

Не се надява на нищо свише

или да дойде моментът.

Никой, който е страдал истински,

не чака аплодисменти.

Ах, не скърбете за старите вишни –

ще се прихванат новите по-добре!

Поетът, който си е отишъл,

не може повече да умре.

Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!