Обратно към: [Оценителна комисия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Стариградското кафене. Горните плюс Карадимов, Неджиб ага, Сашо, топчията, барман и т.н. Всички са пийнали.

АНГЕЛ: Ехей, то тука пълно с въстаници и агаряни, бе!

САШО: На Шипка всичко е спокойно!

АНГЕЛ: Добре сте се подредили вече...

КАРАДИМОВ: От толкова Европа не хлопа!

САШО: Като ме гледаш, да не мислиш, че имам само костен мозък! Кой ще озвучава утре въстанието?

КАРАДИМОВ: (на Асен) Ето я и твоята делегация! Всички накрая в кръчмата идват – да се зъбят на тирана! Да беше дошъл с мене още от обяд, знаеш ли какъв Найден Попстоянов щеше да ми бъдеш – не един, а двама!

АСЕН: (към Еми) Във възпроизвеждането играя Найден Попстоянов.

КАРАДИМОВ: Тука никой не участва във възпроизвеждане, а във въстание! Не се казва – играя, казва се – аз съм Найден...!

ПЕТРОВСКИ: Какъв е бил Найден ...

АСЕН: ...Попстоянов.

САШО: Заместник на Тодор Каблешков, хилядник на въстаниците.

КАРАДИМОВ: Когато обявяват въстанието, той е извън града по комитетски дела.

АСЕН: Но все пак пристига навреме за часа на риска... Всички тъй са се вживяли в ролите си, че цяла година само това чакат. Виждам тука много от тия чутовни херои – Неджиб ага, Каблешков, топчията.

ЕМИ: Кой ще бъде Каблешков?

АСЕН: Бармана!

САШО: Възпроизвеждането доказва, че едно време са се раждали патриоти, а сега – идиоти, които, впрочем, са се и наквасили. А колко пъти им се повтаря, че трябва да се напиват не преди, а след въстанието!

КАРАДИМОВ: (на Еми) Първото възпроизвеждане било през 1926 г. – по повод 50-годишнината от Априлското въстание. Оттогава си въставаме без прекъсване!

ПЕТРОВСКИ: Уникална традиция! Възхитително!

КАРАДИМОВ: (поглежда го с насмешка) Та по време на първата възстановка една от пушките гръмнала наистина. Насмалко да убие едного от участниците, който пък бил потомък на поборник от въстанието! И ние сега със същите пушки въставаме, ама проверени и заредени с халосни патрони.

ПЕТРОВСКИ: Сюжет за малък разказ!

САШО: Според мен – за цял!

АСЕН: Моя милост ще има барабанлия пищов, нали съм хилядник. Ще нося кожена чанта и бинокъл!

ЕМИ: Не думай! Сигурно няма да мога да те позная?

АСЕН: Че сега познаваш ли ме?

ЕМИ: Сега си още обикновен човечец, който утрешното събитие ще превърне в историческа личност!

АСЕН: (смее се) Бързо навлезе в тематиката: да беше дошла по-рано, щеше да извезеш знамето на въстаниците!

ЕМИ: Никога не е късно да извезеш нещо, стига да има за какво и кого...

САШО: (на себе си) Казвам ти, че едно време са се раждали патриоти, а днеска – само идиоти!

АСЕН: А бе, чичо Сашо! Та нали и тогава хората са тръгнали от простия елементарен бит, за да се издигнат до...

КАРАДИМОВ: ...бесилките по пътя за Пловдив.

САШО: Ей, Неджиб ага! Ела да ги озаптиш тия, че надигат глава срещу царщината!

НЕДЖИБ АГА: Дядо ми е бил Неджиб ага! Баща ми беше Неджиб ага! Сега аз съм Неджиб ага. А като падна от коня – Стойчо ще стане Неджиб ага. Аннадъм му?!

АСЕН: Опитай да му отнемеш ролята – ще те насече на парчета с острата си сабля!

НЕДЖИБ АГА: (предвзето) Нема майтап!

ЕМИ: Като ви слушам, косата ми се изправя! Същински съзаклятници.

НЕДЖИБ АГА: (подигравателно) Ами! Това са най-обикновени хаймани, дето готвят буна срещу падишаха! Аз, Неджиб ага из Пловдив, съм дошел тука начело на малък конен отряд, за да ги изловя до един барабар с водачите им и да ги натикам в кауша!

АСЕН: Това му е от ролята. Туй не ти е цеховият майстор Тричко, а настоящ билюкбашия! (пауза) Когато правели през 1976 г. юбилейното възпроизвеждане, за ролята на Каблешков поканили професионален артист от София. Дотогава Каблешков играл... (поглежда към Карадимов) ...искам да кажа бил един тукашен учител по история. И нашият човек тъй се засегнал, че оттогава дори не стъпва на възпроизвежданията.

НЕДЖИБ АГА: (с неприязън) Па сега всяка година нов Каблешков дирим! Че оня витизчия да не изигра Каблешков по-добре от Георгиев, а? Аз да ти кажа, един артист може и да го изиграе по-добре, ама... ще го изиграе. А ний ...ний не играем, ний...

КАРАДИМОВ: Горим!

НЕДЖИБ АГА: Аслъ! Право да ти кажа, изгори ме тая скоросмъртница. (към бармана) Ей, Каблешков, какво си наумил с тая ракия, бе?! Да се накъркам, та утре да не мога да те озаптя ли?

ЕМИ: Разкажете ми още интересни случки, моля ви се!

КАРАТА: Че те чет нямат! Една година Кольо Вардянчето, дето играе попа, като свърши въстанието, и не ще да си съблече расото! А гардеробиерките от Киноцентъра, отдето всяка година вземаме дрехите, бързат да си ходят – както си му е редът. Но Вардянчето обикаля с кръста и вика: „Не ви я ща тая свобода, искам въстание!“ Верно, че беше сръбнал бутилка коняк...

ПЕТРОВСКИ: Много забавно, но смятам да ставаме. Уморих се и комай попрекалих с ракийката.

ЕМИ: Извинявай, но още не ми се ще да се затварям в стаята. Кога друг път ще чуя подобни работи?

ПЕТРОВСКИ: (леко се намръщва) Е хубаво, не настоявам. Щом ти е интересно... Все пак не се бави много. Довиждане, господа, за мен беше чест.

Излиза. Кратко мълчание.

ПЕТРОВСКИ: (от вратата) Но съм с вас и словом, и духом, тъй да се каже!

САШО: Едно време се раждаха патриоти...

ЕМИ: Няма ли друга сценка да ми разкажете?

КАРАДИМОВ: И утре е ден, госпожице. Някои сме въстанали от заранта!

АСЕН: Тръгваш ли, бай Тодоре?

КАРАДИМОВ: Е па!

ДИРЕКТОРЪТ: Хайде да вървим, че сме в една посока. Асене, не забравяй, че си въстаник!

АСЕН: Че как се забравя такова нещо?

ЕМИ: Той май е от хората, дето участват във всякакви въстания?!

АСЕН: Стига да има кой да ги организира...

САШО: И вдигне. Ама то сега – само идиоти...

АСЕН: Искаш ли да видиш къде живея?

ЕМИ: Нали затова съм дошла – да разглеждам музеите и паметниците на културата?

АСЕН: И да съм експонат, съм жив! Все пак благодаря за намека!

Обратно към: [Оценителна комисия][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!