![]() ![]() Завет….в игра стихийна уморени
Има такива истини, дето не откънтяват. Кратки са като изстрели, вечни са като лаври.
Яловите абстракции само себе си раждат. За да оставиш знаци, не трябва да ги нагаждаш.
Някой си търси враг зарад болни амбиции. Не може хем да си драг, хем да имаш позиция.
Истинското признание с уговорки не става. То е като въстание – потушено, но в слава.
Вече век над морето телеграфът не стихва: „Защо като сте поети само пишете стихове?”
Стихотворението е класирано на второ място в Националния конкурс за поезия “От заник слънце озарени, алеят морски ширини...”, Поморие 2008
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени!
|