Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Любовта

е особен дар –

хем измъчва,

хем радва.

И понякога е сватбар,

който

не гледа сватба.

Разделени от планини,

автобуси

и незабрави,

бавни нощи и вечни дни

като пленници отброявахме.

Нито имаше в нас вина,

нито имаше друг виновник.

Но пък тъй

от моя жена

ти ми стана

съвсем любовница.

Любовта

има скъпи очи

и разбира кое си струва.

Даже нещо да премълчи,

ясно думата й се чува.

С нея аз съм напълно нов,

както ти –

непозната.

И се вижда, че е любов -

даже изпод ръждата.

Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!