Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Когато е любов,

тя едновременно

е одухотворена и разблудна

и ако не прилича на вселена,

прилича на обикновено чудо.

Не мога да отнема и добавя

към нея нито косъм,

нито слънце:

където всички хълмове са славни,

там може да е най-високо дъното.

Не е въпрос дори на разстояние -

на мене всичко ми е близко вече.

И затова не искам

да те хвана,

ако не си достатъчно далече.

След всяко преоткриване разбирам:

нещата са били така навити,

че да започват вечно, без да спират,

и да не свършат,

като ги изпитаме.

Намерих думи за това признание,

но най-добре е да не казвам нищо.

Където има равен сбор от двама,

дори човечеството е излишно.

Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!