![]() ![]() Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накраяЕдно е да знаеш, че има звезди. Съвсем друго е да ги видиш. Ловецът може пушка да зареди, а самозванецът – да се обиди. Едно е да знаеш, че има любов, съвсем друго е да обичаш. По-добре винаги да бъдеш готов, отколкото – подготвен за всичко. Едно е да знаеш, че има живот, съвсем друго е да живееш. Не всичко, което се ражда, е плод. Не всичко, което боли, е идея. За всички действия има точни слова. Често разликата е като намигване. Едно е просто да вдигнеш глава, съвсем друго – да я надигнеш. А какво значи да си стигнал върха? Още седем града лежат под Троя. Вярвам в това, което ми спира дъха: признанието, че си моя.
![]() ![]() ![]()
© Славимир Генчев. Всички права запазени! |