напред назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Прозаично стихотворение с неочаквано любовно признание накрая


Едно е да знаеш, че има звезди.

Съвсем друго е

да ги видиш.

Ловецът може

пушка да зареди,

а самозванецът – да се обиди.

Едно е да знаеш,

че има любов,

съвсем друго е да обичаш.

По-добре винаги да бъдеш готов,

отколкото –

подготвен за всичко.

Едно е да знаеш, че има живот,

съвсем друго е да живееш.

Не всичко, което се ражда, е плод.

Не всичко, което боли, е идея.

За всички действия

има точни слова.

Често разликата е като намигване.

Едно е просто да вдигнеш глава,

съвсем друго – да я надигнеш.

А какво значи да си стигнал върха?

Още седем града лежат под Троя.

Вярвам в това, което ми спира дъха:

признанието,

че си моя.

 


напред горе назад Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух