Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Мъгливо есенно поле.

Настръхналите мишелови

са свили нокти и криле,

но да плячкосват са готови.

Разгърдени от есента,

дърветата край пътя сядат

и сто отключени гнезда

чернеят в тях като предадени.

В пъдарската колиба спи

изгубен лъч от лятно слънце;

но няма да те заслепи,

ако обърнеш гръб на хълма.

Бостанското плашило – кръст,

наметнат с ризата на ближен

и с крак, като лъжата къс –

се мъчи всуе да те стигне.

Освен неутолима скръб,

не съществува друго чувство.

Добре, че някой ти е скъп,

за да преминеш тази пустош.

Обратно към: [Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!