Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Докато мъдруват мъдрите

кой под чий чадър е крал,

ние, истинските мръднали,

плащаме за своя хал.

Обръчите влизат групово

в общ невидим монопол,

где царете са изтупани,

а народът ходи гол.

То не бе „Мистификация“,

„Мръсотия“ и „ЛАПАрд“;

тука – фонд, а там – фондация

плюс концесия – за цяр...

Затова ще ви река:

щом не е у нас тоягата,

нивга няма да избягаме

от устата на Вълка.

Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!