Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Вечно оплюваме „тая държава“

и „тая нация“ – сякаш не сме

родом оттук и е дадено право

всекиму звучно да ги кълне.

Първи в редицата крачат ония,

дето се жалват, че ги боли,

ала не вдяват кой ги побийва –

пляскат белота до трети петли.

Следват ги тия, дето попържат,

а все не могат да разделят

слама на две магарици – и къркат

свойта пърцуца по целия път.

После нахлуват едни пълчища,

знаещи твърдо до две и две,

но несъздали никога нищо –

даже, простете ми, стихове...

А съществува явна причина

и тя се вижда много добре:

те не желаят царе да има,

но твърдо вярват, че са царе.

Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!