Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

Държавата ни издебна в един ленив следобед на бира и картофки, седна безцеремонно на свободния стол и с прелъстителна усмивка прошепна:

– Момчета, щете ли да ви науча на една игра?

– Иска ли питане! – отвърнахме ние и наточихме закърнели сетива.

Тя извади ново тесте, разчисти с лакът и раздаде карти.

– Но как се играе? – полюбопитствахме кротко.

– Ще научите по време на играта – надменно отвърна тя и хвърли чипове, на които пишеше: либерална демокрация, частна собственост, свободна инициатива, поемане на риск, избори, парламентаризъм, съд за виновниците, гражданско общество.

С блеснали души заложихме кой каквото има и свалихме картите. Държавата ги огледа с присвити очи и обяви:

– Мамба! – И прибра пода.

Разбърка картите, раздаде ги и хвърли други чипове: антимонополно законодателство, защита на конкуренцията, разкатаване на бюрокрацията и корупцията.

За да влезем в играта, ние си заложихме имотите, теглихме кредити, завъртяхме бизнес, изпълнихме всички фискални задължения, осигурихме се социално и здравно, застраховахме се, презастраховахме се, извадихме си нови разрешителни и свалихме гащите, пардон – картите. А тя, без дори да ги погледне, кресна:

– Мамба! – И пак прибра целия под.

"Чакай, ще видиш ти – рекохме си ние. – Разбрахме я твойта игра." А на глас помолихме:

– Я, държавице, раздай пак!

Тя тутакси изпълни желанието ни и хвърли нови чипове: европейско законодателство, стратегически инвестиции, публична администрация, конкурсно начало, Атлантида, Антарктида, Антимафия и прочие.

За да влезем в играта, ние си заложихме празните глави и по две леви ръце. И свалихме картите, и ревнахме в един глас:

– Мамба!

– Голяма мамба! – кресна тя още по-силно и пак прибра пода.

После ни духна пренебрежително дим в лицата и се изсмя:

– Тия па искат да ма бият на мамба!

Обратно към: [Хумор][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

© Славимир Генчев. Всички права запазени!